Първо заседание на Правописната комисия за българския език
На 9 февруари 1895 г., се провежда първото заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков. На нея е предложен нов проект, напълно изхвърлящ буквата ѣ (ят) от азбуката.
Любопитен факт е, че проектът е подет единствено от списание „Български преглед”, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ (ят) на етимологичното му място (специален дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите). Изписването на ѣ (ят) на етимологичното място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл” – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ (ят).
Политическите измерения в отношението към буквата ѣ (ят)
От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ (ят) започва да добива политически измерения. Левите политици – комунисти и земеделци разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 г. това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС.
Тази реформа среща значителна критика. Премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонските българи от Пиринска Македония, както и диаспората като „предаване на западните диалекти” и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е се превръща в символ на българщината.
Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис.
Източник: daniivanov.blogspot.com