Строежът на паметника на Шипка
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г. Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов.
Спомените на строителя
През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, но заради тежките атмосферни условия строежът е изоставен. На няколко пъти Строителният комитет обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, арх. Данчов се сеща за Пеньо Атанасов Колев Бомбето. След като приема предложението, Колев си спомня:
„Гледам – паметникът само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър. Викам си: „Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място“. И си мисля как да откажа, усуквам го, значи. Добре ама касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години.
Чудя се: „Бре, какво му стана на тоз човек?“ Отивам две-три крачки към него. А той се изправи, прегърна ме и каза:
– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…
Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя.“
Три години усилена строителна дейност
През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930г. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.
Откриване на Паметника на свободата
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло около 12т. и сглобен от 53 отделни парчета, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.
Източници:
bulgarianhistory.org
wikipedia.org