Предистория
Още от стари времена водите на Варненското езеро са се оттичали през плитката и криволичеща река на юг от градските стени. Наричана Дерза, Врана или Варна тя е най-известна като река Девня. Оттук е минавал важен търговски и стратегически път и е логично предположението, че още от древността над нея е съществувал мост.
Първи сигурни свидетелства обаче има едва от годините на Турското робство, от средата на XVIII век. Тогава на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през реката е бил построен здрав каменен мост. Така и бил наречен – Таш кюпрю. Според братя Шкорпил на моста имало надпис на арабски език: “В 1174 година сполетя моста божие нещастие. Населението положи своето старание при граденето му”. По християнския календар годината е била 1758, а нещастието – голямо наводнение, при което мостът пострадал тежко. А самият надпис ни показва, че той е бил построен на мястото на по-стар дървен или каменен мост.
Варна е била ключово място в Османската империята – от тук е минавал удобен път от Цариград за Влашко. Таш кюпрю бил на оживено място, до него имало стоянка за лодки, а имал и своето важно военно значение. Поради това на южния бряг на реката било иззидано специално укрепление – Таш кюпрю табия. Тя е съществувала още през 1828 г. През 1872 г. през Варна минава унгарския пътешественик Феликс Каниц, който впечатлен от моста го увековечава в една от неговите гравюри.
Промените във Варна след Освобождението
След Освобождението настъпва време на промени и в градоустройството на Варна. Река Девня постепенно е пресушена и Таш кюпрю става излишен. През 1907 г. той е съборен, както и Таш кюпрю табия, използвана напоследък като склад за газ. По същото време започнало прокопаването на нов канал между морето и езерото. Заблатените места на юг от Варна също изчезнали, защото нивото на езерото (досега то е било с 1.40 м по-високо) се изравнило с морското. Строителните работи завършили на 24 октомври 1908 г.
Поради липса на достатъчни средства за по-солидно съоръжение започнало монтирането на дървен понтонен мост, който да свърже двата бряга и продължи шосето между Варна и “Сес Севмес” (кв. “Аспарухово”). Понтонът бил дълъг 50 м и широк 5.70 м. От двете страни на моста били каменните основи с по един голям неподвижен понтон. В средата на канала имало подвижни платформи с дължина 23 м. Чрез система от лебедки и въжета тези подвижни части се отваряли към двата бряга на канала, но за възстановяване на движението след всичко това били необходими поне два часа. Откриването било на 22 октомври 1908 г. През 1927 г. мостът бил повдигнат на 2 м. над водата и под него вече можели да минават и по големи съдове.
С времето движението по моста се увеличило, имало нужда и от прокарване на железопътна линия към южния индустриален квартал. Едва през май 1937 г. започнал строежа на модерен подвижен железен мост. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самият мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система “Шерцер” изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина. През ноември 1938 г. мостът бил завършен, скоро било готово и новото шосе за кв. “Аспарухово”. Наречен “Аспарухов”, новият мост бил открит на 28 май 1939 г.
Тежка авария с Аспарухов мост
Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за пилотите. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста в канала били поставени специални отбивачи – железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.
Въпреки всичко в ранния следобед на 28 януари 1975 г. с моста става тежка авария – при преминаването си през канала в него се блъска руският кораб “Павел Постишев”. Налага се демонтирането му, и за да не спира движението са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. По този начин още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга.
Необходимост от създаването на по-удобен воден път
С нарастването на промишленото значение на Варна и построяването на пристанище Варна-запад възниква необходимостта от създаването на по-удобен воден път до там. Старият канал море-езеро няма да може да поеме очаквания корабен трафик и се налага прокопаването на нов, по-голям плавателен канал. Това от своя страна създава нов проблем – трябва да се създаде безконфликтно пресичане на корабоплаването по бъдещия канал с транспортно – комуникационната система на град Варна (свързването на града с кв. “Аспарухово” и с автомагистрала “Черно море”). През 1967 г. е проведен конкурс, като техническото решение на транспортния проблем с високо естакадно преминаване над канала е взето след проучванията на всички варианти – тунел под канала, клапов мост, обхождане на Варненското езеро и ферибот. Строежът на моста започва в началото на 1973 г.
Изграждане на колоните на Аспарухов мост
Уникален за България и рядко срещан в света е и начина на изработване на опорните колони на моста. Причината за това са изключително неблагоприятните геоложки условия на трасето в най-тежкия участък – от Варна до централния отвор. Приземния слой е 3-4 метра глина, под него има 20 метра водонаситени плаващи прахови пясъци, под които пък има 46 метров слой тиня. Чак на дълбочина около 70 метра е слоя олигоценска глина, върху която могат да стъпят основите.
Единственият начин да се фундира е изготвянето на дълбоки изливни пилоти (бетонни стълбове под надземните колони на моста), които стигат до дълбочина 53 метра. Под всяка колона са направени по шест изливни пилота “Беното” (общо около 660 бр.) с диаметър 1.20 метра, с обща дължина около 26 км, както и 101 надпилотни плочи, върху които стъпват колоните. Самите колони са изпълнени по метода на пълзящия кофраж. Правителственият срок за пускане на обекта Аспарухов мост е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. Открит е от Тодор Живков на 8 септември 1976 г.
20 години без профилактика
В продължение на 20 години на моста не е правена основна профилактика. Наложителната рехабилитация започва през 1996 г. с ремонта на платно страна “море”, като плановете са тя да завърши за 16 месеца. Недостатъчните средства обаче забавят реконструкцията и първият етап е завършен едва през октомври 1998 г.Изцяло обновеното съоръжение е въведено в експлоатация на 17 септември 1999 г., три години след старта на реконструкцията.
Значимостта на Аспарухов мост
Днес Аспарухов мост е част от автомагистрала “Черно море”, респективно от международен път Е-87, и същевременно се явява пътна връзка над канала море-езеро. Съоръжението провежда голям автомобилен поток – 10 000 превозни единици за 24 часа, идващи от републикански път I-9, свързващ Северна с Южна България, и е единствената връзка на жилищен квартал “Аспарухово” с града.
Освен важен транспортен възел от няколко години Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания. Тук всеки може да изпита себе си с бънджи-скоковете на клуб “Адреналин”.
Източник: Gradvarna.com